Как двама UX дизайнери от Apple създадоха Tufting Studio, което докосва повече от хиляди хора
Никога не съм си мислил/а, че някога ще ми хареса нещо подобно.
Кармин пусна преждата в ръката си, масажирайки скованото си рамо, а погледът ѝ се откъсна от усукания мотив на стената. Спомни си първия път, когато взе пистолета за туфтинг. Ръката ѝ сякаш беше закована, сякаш грубото платно щеше да я погълне цялата.
От „Цифри“ до „Нишки“
Преди четири години Кармин и Луси все още се трудеха в дизайнерския екип на Apple. Те бяха тласкани от среща на среща, заровени под безкрайни дизайнерски цикли, работейки в основата на съвременните технологии, но напълно осъзнавайки, че се насочват към дълбока суета. До онова едно неочаквано събитие през 2021 г. - когато откриха туфтинга на малък битак в Сан Франциско. Този мигновен момент на „аха“ беше почти отвъд фантастичен. Те купиха начален комплект за туфтинг, само за да го изпробват. Малко подозираха, че този прост експеримент ще се превърне в пътешествие, променящо живота им. „Тогава никога не съм си представяла, че ще се обсебя толкова от това нещо“, спомня си Луси със смях, гласът ѝ беше изпълнен с вълнение. „Но се чувствах сякаш влизах в друг свят, свят, в който наистина имаше живот.“
Вечерите и уикендите, някога погълнати от технически срещи, сега бяха доминирани от прежда и платно. В началото творенията им бяха почти неузнаваеми - разнищени нишки, усукани форми, неясни шарки. Но с течение на времето те се обсебиха от процеса. Всеки бод и всяка нишка носеха нови предизвикателства и удовлетворение.
Като повечето технолози, те не можеха да не се запитат: „Може ли тази форма на изкуство да бъде по-широко възприета?“ Може ли да помогне на хора като тях, затънали в напрегнатия свят, да намерят място, където да забавят темпото и да си възвърнат чувството за мир?
„Затова поехме риск – изоставихме стабилните си работни места и започнахме работилница, където всеки, независимо от произхода си, можеше да вземе инструмент и да започне да твори.“
От „Страст“ до „Професия“
Началото беше трудно, с провал след провал, който ги тласкаше до ръба. Кармин и Луси не бяха от хората, които се отказват лесно, но когато за първи път започнаха да приемат ученици в работилницата си, осъзнаха, че малкото им пространство не е простото „светилище на изкуството“, което си бяха представяли.
Тези ранни работилници бяха изпълнени с напрежение – не само от нервността да опиташ нещо ново, но и от онова, което идва, когато нищо не работи както трябва. Стандартните комплекти за туфтинг бяха шумни, тежки и странно агресивни в тяхно присъствие. Начинаещите трудно контролираха машините, а няколко ученици – особено жени и деца – се мъчеха да ги държат стабилно повече от няколко минути.
Но Кармин и Луси не се отказаха. Те прекараха нощи в преработка на цялата структура на трасето, опростяване на стъпките и в крайна сметка откриха комплект за туфтинг, подходящ за начинаещи – Clawlab H1.
За разлика от обемистото оборудване, което бяха използвали преди, H1 беше компактен, плавен и изненадващо интуитивен. По-тихият му двигател караше работилниците да се усещат повече като споделени разговори, отколкото като промишлени бормашини, а леката му рамка даваше на учениците по-голямо чувство за контрол – особено на тези, които преди се бяха чувствали колебливи или смущени.
„Не става въпрос само за самите инструменти; става въпрос за това как инструментите карат учениците да се чувстват така, сякаш наистина могат да го направят“, често си напомня Луси. „Ако инструментите не разпалват креативността, те са просто окови.“
Тази промяна не доведе веднага до чудеса. Но с течение на времето те започнаха да виждат малки промени: учениците вече не се чувстваха обезкуражени от сложността на инструментите. Това, което ги развълнува най-много, беше, че много ученици, които първоначално се бореха с креативността, в крайна сметка създадоха свои собствени дизайни само в няколко часа.
От „Марка“ до „Общност“
С нарастването на успеха на курсовете им, работилницата на Кармин и Луси постепенно се трансформира от малко студио в пълноценно творческо пространство, предлагащо повече от традиционни курсове и работилници. Те започнаха да интегрират тъфтинга в дизайна на начина на живот и да създават персонализирани арт проекти, пренасяйки занаята в домове, магазини и обществени пространства.
С разрастването на марката си, те останаха верни на първоначалната си цел: да помагат на хората да преоткрият креативността чрез изкуството, освобождавайки се от монотонността и напрежението на ежедневието. В един момент те започнаха да мислят по-широко – как би могло това движение да надхвърли студиото и да се превърне в нещо, което живее в общността?
„Успехът не е просто да имаш голяма марка“, размишляваше дълбоко Луси. „Става въпрос за това да видиш хора, които са претърпели самотрансформация чрез изкуството.“
В тези моменти инструментите изиграха неочаквана роля. Когато представиха Clawlab, компактен и лесен за управление пистолет за туфтинг, в работилници и обществени събития, нещо се промени. Леката му конструкция и прецизност го направиха особено достъпен за начинаещи и по-млади участници – хора, които може би са се чувствали притеснени от по-големи или по-технически машини. „В началото бях нервен, но това се усещаше като рисуване с конец“, сподели един начинаещ. „Това ми даде увереност да опитам нещо ново.“
От „Двама“ до „Всички“
Пътешествието на Кармин и Луси все още се развива. Досега техните работилници са посрещнали над 4500 ученици от всички възрасти. Малкото им студио се е превърнало в многостранен творчески център, предлагащ ежедневни курсове, обществени проекти, сътрудничество с брандове и представяне на национални събития. Усилията им не са останали незабелязани – те гордо поддържат 5.0-звезден рейтинг в Google и са изградили лоялна база от над 10 000 последователи в Instagram.
В този свят, пълен със стрес и забързаност, всяка нишка, всеки бод, всяко парче творческа материя носи едно послание – чрез творчеството, вие откривате истинското си аз. И това е най-големият дар, който Кармин и Луси са донесли на света.
„Силата на творчеството е безгранична, а ние току-що започнахме.“
